- Ей, по инерция съм си взел портфейла с мен тук в гората, но хубавото е, че вътре винаги нося презерватив.
Деян Статулов събира разкази на съвременни творци за българското кино в книгата „Между два кадъра“
“Едно време имало троица глупаци. Те тръгнали по печалба.”
Саня се шокира още повече. Тя изгледа внука си от горе до долу и спря погледа си на изпъкналия му напред член, който напираше под хавлията.
Приключихме, гушнахме се, този път си поговорихме малко, тя се отвори леко:
Ако случайно ме прочете и главната героиня - надявам се, че не те е обидило нещо :)
Отдавна е така и на мен вече не ми прави впечатление. Веднъж пристигнах и носейки някакви неща, отидох в задната част на двора. Там под едно дърво заварих майстора да оправя майка ми. Погледах няколко секунди и си тръгнах. От тогава ги дебнех и още няколко пъти ги засякох. Вече знаех че майстора редовно я оправяше, но при поредния опит да ги шпионирам се изненадах, защото този път едно от младите момчета ебеше майка ми под същото дърво. След това не съм ходил повече и не знам дали още някой не и се е изредил. Като се видяхме след това нито тя, нито аз повдигнахме въпроса.
погълнат цял и щом ги стигна, го загърнаха с листенцата си, превръщайки го в черна
Отишли да извикат и Маша. – Дядо, бабо, – казала Маша, – пуснете ме в гората с приятелките! Дядото и бабата отговорили: – Иди, […]
- Христо, само през трупа ми! Да не сте посмели да звъните на някаква си курва! – ядосано обясняваше Саня.
Понякога точно този литераурен жанр ни кара да се замислим много повече, отколкото прочитането на цяла книга.
Има го и моментът, че доста такива(и мъже и коне), които не хващат окото на пръв поглед, могат да ти донесат по-голямо удоволствие и от най-расовите. На Ели конете не са като извадени от конкурс, но са силни, бързи и с характер.
длан полята. – Съдбата, сестро, е досущ Разкази за Саня червен божур – колкото може да е красива,
В този разказ от Елин Пелин се говори за едно село, в което е придошла суша. Приятелите Лазар Дъбака и дядо Корчан измислят нестандартно решение – да построят вятърна мелница. След време, работейки на строежа, виждат, че се задават облаци и цялото село се събира, да празнува.